Крис Картър: Всеки сериен убиец е различен

Наскоро излезе деветата книга на Крис Картър „Gallery Of The Dead“. Както обикновено Крис се съгласи да отговори на въпросите ми на бутилка кока-кола в пъб в Северозападен Лондон. Интервюто е „построено“ на база на цитати от „Gallery Of The Dead“!

Надявам се, че крадците от www.klassa.bg, както и всички останали като тях, чиито сайтове съществуват благодарение на преписването, този път  да не посегнат на труда ми.

 

– Пропускам ли нещо, Сър?
– Ако си прав… ако това наистина е Хирурга,
то той може би е направил първата си и
най-лоша грешка.

– Изглежда като добър вариант за представяне на Хънтър пред хората от ФБР и читателите, които досега не са чели твоите книги. Това ли беше идеята?
– Да, точно това исках. В предните си книги представих директор Кенеди от ФБР и ти знаеш, че Кенеди винаги е искал Хънтър да работи за ФБР, и Хънтър винаги е отказвал. Освен това във всяка книга правя малко представяне на Хънтър за новите  читатели. Когато агентът от ФБР казва на Кенеди, че новото убийство е в Лос Анджелис, Кенеди знае, че то ще бъде разследвано от Хънтър. Така дойде и идеята директор Кенеди да представи Хънтър по този начин, защото това наистина е грешка на убиеца – ако някой може да го хване, то това е Хънтър.

– Знаеш ли, Робърт? Не мисля, че разбирам вече този луд свят. Хънтър най-накрая отключи вратата и я отвори: – Аз никога не съм го разбирал.

– Какви са основните проблеми на нашето общество в момента?
– За разлика от хора като Хънтър, ние сме предпазени от цялата съществуваща
информация. За престъпленията знаем само това, което пишат вестниците и се казва по телевизиите. Хората от полицията живеят с тези неща всеки ден. И огромна част от нещата, които не достигат до медиите, са чудовищни. Когато се занимаваш с тези неща всеки ден, когато като Хънтър си в отдела „Изключително тежки престъпления“, всичко, което виждаш, е страшно. Злото съществува в нашия свят. Има хора, които убиват бебета, убиват жените си, децата си, има мъж, който пали пожар в къщата, където са шестте му деца… Има толкова страшни
неща, които се случват в нашия свят, че за тях просто няма обяснение. Дори да заловиш убиеца и той ти даде обяснение за престъплението, то в обяснението няма никакъв смисъл. Те просто обичат да убиват, това е! Затова Хънтър казва, че не разбира обществото – как може хората да убиват собствените си деца? Хората правят този свят луд и нещата стават дори по-лоши, престъпленията стават все по-абсурдни. Това, че ни „предпазват“ и не ни дават цялата информация, всъщност е хубаво нещо, защото ако не го правят – всички ние ще полудеем.

– Той иска да разберем защо прави това,
което прави?

– Ти си прекарал много време със серийни убийци. Защо те правят нещата по този начин?
– Всеки сериен убиец е различен. Те наистина искат хората да разберат, че правят
престъпленията поради някаква конкретна причина. Някои от тях чуват гласове в главата си, но те не вярват, че това са истински гласове, а мислят, че това е Господ или някой подобен, който им говори. Те не си казват: аз чувам гласове в главата си, те вярват, че някой наистина им говори, и вършат престъпленията не защото искат, а защото някаква висша сила им нарежда да го направят. Те казват, че го правят не защото са луди или чудовища, а защото си говорят с Господ. И повечето от тях наистина искат хората да разберат защо правят престъпленията – не защото са луди, а защото са част от по-голям план – някаква висша сила ги кара да действат така.

Но агент Фишер никога не беше работила върху случай на сериен убиец и дори не беше чувала за подобен случай, когато убиецът избира жертвите си на абсолютно случаен принцип.

– Така ли са нещата в действителност?
– Никога не съм се сблъсквал и не съм чел за случай, където серийните убийци избират жертвите си на абсолютно случаен принцип, винаги има нещо, което ги свързва – например винаги са руси жени със сини очи. Той, разбира се, не иска да убие всички руси жени със сини очи, които среща, и които в Лос Анджелис, Швеция или Финландия са невероятно много. Винаги има още нещо, което отключва желанието за убийство, и никой не знае какво е то. Може да бъде
начинът, по който жената се движи, начинът по който говори, може да е парфюмът й, но винаги има нещо допълнително. Може да са родени на едно и също място, да са учили в един и същи университет… Има само един такъв случай, за който знам и който споменавам в “Gallery Of Dead” – Шахматният убиец, който убива на абсолютно случаен принцип, но при него целта е била просто да бие „рекорда“ и да извърши 64 убийства – колкото са полетата на шахматната дъска. За него не е имало никакво значение кого убива – мъже, жени,
деца, за него всяка жертва е само номер.

“Оуен направи гримаса към Хънтър, който му каза: „Ти наистина питаш прекалено много. Колкото по-малко време има пресата да се организира,
толкова по-добре.“

– Оуен е журналист. Какво мислиш за връзката между медиите и полицията и границите, които не бива да бъдат прекрачвани?
– Медиите и полицията би трябвало да си помагат, но нещата отиват към много лошо. Светът се движи в посока, в която парите са най-важното нещо, те са по-важни дори от морала. Вестниците трябва да продават повече, но заради интернет те продават по-малко. Заради това са готови на всичко, дори когато от полицията ги предупредят, че това ще попречи на разследването. Полицията
няма нищо общо с парите, тя се опитва да спре убиеца, но медиите искат да продават, и ако си пръв с новината – ще продадеш повече. Поради тази причина пресата плаща на информатори вътре в полицията и плаща добре, поне в Щатите. И то не само в полицията, а също в болниците, в моргите, в пожарните, ФБР, навсякъде. Много е трудно в такива големи организации да се разбере кой предава информация на медиите, и заради това хората го правят – малко
допълнителни пари не са излишни. Обикновено фактите, които могат да
попречат на разследването, се публикуват въпреки нежеланието на полицията. В
момента положението всъщност е доста по-зле, защото така действат всички медии, не само вестниците и телевизиите, и не знам как това може да бъде спряно. Достатъчно е да чуеш разговор между двама полицаи в кафенето на полицията, където си случайно, и да пуснеш пост във фейсбук анонимно.

(Следва продължение)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s