Не е проблем, че печатните медии умират физически, проблемът е, че интернет медиите умират духовно

През миналата седмица попаднах на: “Дебатът за печатните медии – дебат за катафалката на мъртвец” в сайта www.actualno.com. Чудих се дали си заслужава да се коментира изобщо, защото, ако авторът е чел вестници, то това вероятно е било през последните 10 – 15 години, но не и преди това.
Нищо обаче не е черно-бяло, както в случая – вестниците са черни, а интернет медиите – бели, затова ще споделя и моята гледна  точка.
За хората, стартирали и работили в нови вестници след 1990 г., е ясно, че първите година-две на изданието са най-хубавите и свободните, защото все още има пари. Пишеш истината и нещата такива, каквито ги виждаш, и не се притесняваш особено. След това постепенно ставаш зависим, най-често икономически, започват да те “натискат” и накрая, особено ако пишеш прекалено свободно, трябва да продадеш вестника. Защото, когато пишеш истината, винаги настъпваш някого – било то икономически, или политически, а хората с пари и власт не обичат да четат истините за себе си. И е невероятно лесно да те накарат да спреш, все пак вестникът е скъпо удоволствие и не всеки може да си го  позволи. Така много вестници, започнали като свободни и независими, и пишещи за нещата такива каквито са, в началото на 90-те вече бяха подчинени и изкупени от хората с власт и пари. Хора, които не разбират от вестници, и за които вестниците станаха просто поредния уред за уреждане на сметки. Това, разбира се, снижи неимоверно качеството на написаното и хората започнаха да се отдръпват и да не купуват. Тогава започна предизвестената смърт на вестниците. Част от тях ги има все още единствено поради причината, че някой налива пари, защото все още има лична полза от тях. Защото с 5000 – 10 000 тираж, от който се продават 10 %, и без реклами, редакция не се издържа.
Лошото е, че колкото и да не им се иска на някои, положението с интернет медиите е същото, разликата е в мащабите. За разлика от вестниците интернет медиите са много по-лесни за поддръжка. Точно заради това всеки, който се види с 10 000 лева в джоба, купува домейн и става “журналист”. Никой не може да даде точна бройка на сайтовете в България, които претендират да са “информационни”. Проблемът обаче не е в това, че не можеш да си избереш любим сайт, защото всички са страшно качествени. Точно обратното – в почти всички царят смразяваща неграмотност и не ниска, а просто липса на каквато и да е култура, дори най-елементарна обща култура. Огромна част от пишещите там ще изпишат бира с “ъ” накрая, а достигането до идеята да използват като синоним “пенлива течност” за тях е по-сложно от това да направят “Кобрата на Пугачов” с МиГ-29, това е по отношение на репликата: “На тях (журналистите от вестниците) въобще словото им беше враг.”
“Правенето” на “информационни” сайтове у нас масово се свежда до обикновено преписване на новините от други сайтове. И това прави безпредметно търсенето на един сайт, на който да заложиш, както преди години – на един вестник. Всъщност това, че интернет медиите са евтини за поддръжка, не би трябвало да е съвсем така… Един национален информационен портал трябва да работи на принципа на вестника – да си има кореспонденти, които лично да ходят по събитията в градовете, за които отговарят. Това обаче оскъпява доста поддръжката и затова се минава на по-лесния и евтин вариант – я да прочетем какво пишат регионалните сайтове. Тук дори не става дума дали се цитира, или не  първоизточникът, и дали е поискано неговото разрешение. Тук става дума за ограбване на труда на колеги, но явно това не е проблем, най-вече морален, за преписващите. “Никой от тях (работещите във вестниците) всъщност не обичаше да пише”, казва в доста жлъчния си коментар по отношение на работещите във вестниците авторът от www.actualno.com. Твърдението е доста странно, на фона на огромните трудности, които ще изпитате, ако се опитате да намерите авторски материал в информационните сайтове, някои от който съществуват единствено благодарение на това, че  преписват.
Големите интернет сайтове у нас са като вестниците – праволинейно по релсите, зададени от собствениците (явни или тайни). Те защитават безусловно интересите на издателите си и точно като вестниците, когато бъдат продадени – извъртат се на 180 градуса и започват да пишат срещу досегашния си собственик.
Още по-неприятно е манипулирането на читателите, което също  се практикува масово. Най-често това става с бомбастични заглавия, които нямат нищо общо със съдържането на материала и откровено заблуждават читателя, за да кликне и статията да се отбележи като “прочетена”. Всъщност темата за заблуждаващите и манипулиращите заглавия и материали (които за мен са различно нещо от фалшивите новини) е толкова сериозна и голяма, че заслужава отделен коментар.
Да, има и малко на брой качествени медии, аз самият знам няколко, но на фона на цялата боза, която е заляла интернет пространството, тяхното съществуване е почти невъзможно.
Така че положението с интернет медиите не е по-различно от това с вестниците.
Най-голямото преимущество всъщност е, че онлайн изданията са безплатни. Вестниците умряха и защото бяха платена услуга.
Защо, ако е толкова убедена в качеството, което предлага, нито една родна медия не се престраши да стане платена? Само тогава ще стане ясно кой наистина е добър – този, за когото хората са готови да плащат!
Само дето на никого не му стиска да го направи! Копи-пейст “журналистиката” (двама-трима на смени, които преписват) е много по-удобна и затова е безплатна!
Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s