Преди
Най-силният ми спомен от първата среща наживо с Йън Андерсън и музиката на неговата група Jethro Tull е реакцията на дъщеря ми, която тогава бе на 11 години. На 25 май 2014 бяхме в “Shepherd’s Bush Empire” на лондонския концерт от турнето “Homo Eraticus”. Когато дойде време за биса, предложих на Ралка да си тръгваме, защото на следващия ден трябваше да ходи на училище. Отговорът бе: “Нека да останем за последните песни, на училище ще ида, но не искам да пропускам края на толкова хубав концерт.” Този отговор ме убеди, че докато има групи като Jethro Tull, Криско- и Гери-Никол-подобните (или които от подобните им да са били популярни по това време) нямат никакви шансове.
Сега
Снощи в “Royal Alber Hall” Jethro Tull отбелязаха 50 години на сцената. Без особена помпозност, но с много хубава музика и 5200 верни фенове. На сцената с Йън Андерсън бяха Джон О’Хара – седмият пианиста на групата, Дейвид Гудиър на баса, Скот Хамънд зад барабаните, и последният (засега), 36-и музикант свирил в Jethro Tull – китаристът Флориан Опал.
Андерсън, както и Yes преди три седмици, заложи на изключително стари композиции, и през цялото време държа публиката в първите 10 години на групата.
Концертът стартира с цели пет композиции от “This Was” – дебютния албум на групата, издаден през 1968 г. Последваха излязлата само като сингъл през 1969 г. “Living In The Past” и “A New Day Yesterday” от албума “Stand Up” отново от 1969 г. Шоуто продължи едно от най-обичаните парчета на Jethro Tull – кавърът по “Bourree in E minor” на Бах. Първата част завърши с още една песен от “Stand Up” и две от “Aqualung”.
Втората част стартира с класическото “Thick as a Brick” и продължи с песните, дали заглавията на албумите “A Passion Play“, “Too Old to Rock ‘n’ Roll, Too Young to Die“, “Songs From the Wood“. След това дойде време на може би най-доброто, поне за мен, парче на Jethro Tull – “Heavy Horses”. След още две песни дойде време за безкрайни аплодисменти и бис – още една класига на групата – “Locomotive Breath”.
Андерсън се бе погрижил за много интересна мултимедия, която в по-голямата си част представляваше оригиналните записи на песните, които музикантите свириха в момента. Изключително странно бе да гледаш на видео стената Йън Андерсън 45 години назад във времето и същия човек на сцената.
Изненадата бяха видеопоздравленията за юбилея на Jethro Tull както от бивши членове на групата, така и на Тони Айоми, който има едно участие като китарист на Jethro Tull, Стив Харис, Джо Елиът и Слаш.
Галин Люцканов
