Всичко е въпрос на гледна точка. Ако моето име бе в заглавието на материала от скрийншота, последната дума щеше да бъде “ПУШАЧИ”.
И на мен ми е писнало от тях, както на Андрей Слабаков от непушачите.
Всеки път когато се прибера в България, виждам как законът не се спазва, и заведенията масово се пуши.
Там, където собственикът си е направил труда да раздели помещението на зони за пушачи и непушачи, вратата между двете части никога не се затваря, за да може сервитьорката да се движи по-бързо. Тоест файда от ползата няма никаква.
За сведение на Слабаков, в 17 от 28 страни членки на ЕС пушенето на обществени места е забранено, така че тезата му, че тези държави се броят на пръсти:
е вярна, само ако този, който го твърди, има не по 5, а по 25 пръста на всяка ръка.
В някои отношения ние сме рядко нетолерантна нация.
Истината е, че когато аз не пуша – не преча на Слабаков, но когато той пуши – не само ми пречи, но и ми вреди. Но… дълбоко вкоренената логика “Къф е тоя, че ще ми казва де да пуша” няма да му позволи да спази закона и да излезе да изпуши цигарата си извън заведението.
И пак за сведение на Слабаков, законът в България толерира пушачите. В Англия никой не роди гениалната идея да раздели пъбовете или дневните барове, където детето ти може да изяде една торта и да изпие един сок, на зони за пушачи и непушачи. В Англия просто не се пуши на закрито и това е положението.
Може би защото англичаните са проумели, че да разделиш заведенията на зони за пушачи и непушачи, е като да разделиш басейните на зони за пикаещи и непикаещи.
И ако на Слабаков не му пука за неговата дъщеря, то на мен ми пука за моята!
Галин Люцканов
