Джордан Рудес е човек, за когото не трябва да слушате. Трябва да ГО слушате. Снощи около 200 щастливци, които успяха да се сдобият с билети го слушаха наживо в “St Pancras New Church”.
Концертът на рояла започна малко неочаквано с “Twinkle, Twinkle, Little Star” – песен, с която малкият Джордан Рудес, както почти всички малки деца, е започнал да учи пианото.
За разлика от повечето деца обаче, Рудес не се е задоволил само с тази песен. В резултат на това успява да стане един от най-влиятелните пианисти в съвременната рок (най-общо казано) музика. Ако трябва да избера само трима пианисти, Джордан Рудес ще е винаги един от тях, а за останалите две места могат да се борят поне още десетина.
“St Pancras New Church” предлага почти домашна атмосфера, и съвсем така протече и срещата с Джордан Рудес. Пианистът разказа за най-важните моменти от живота си и ги илюстрира музикално.
Насловът на концерта бе “Bach To Rock” и съвсем логично чухме всичко от Бах през Джон Ленън до Dream Theater.
Не съм сигурен колко е загубила класическата музика, когато Рудес я зарязва и под влиянието на прогресиврока сменя посоката на музикалното си развитие, но съм сигурен, че рокът е спечелил много.
Музикалната палитра на Джордан Рудес практически е неограничена. Той може да свири и импровизира абсолютно всчико. Снощи, когато излезе за втората част на концерта, дългата опашка пред тоалетната му даде повод да композира на момента “Loo Blues” – парче, което вероятно бе изсвирено за първи и последен път в “St Pancras New Church”.
Рудес свири Бах, Шопен, King Crimson, Джон Ленън, много Dream Theater, а “Space Oddity” на Дейвид Боуи бе изпята под негов акомпанимент от Мариана Семкина от набиращата все по-голяма популярност руска прогресив група Iamthemorning.
И ако от един концерт може да излезе някаква новина, то новината от снощи, според Джордан Рудес бе: “Няма да чакате още дълго за новия албму на Dream Theater!”
Галин Люцканов
