Железни мъже срещу железни машини

(втора част)

Виждайки всички тези безуспешни английски действия, командирът на руския автодивизион заповядва на поручик Нарцисов със своята кола „Суворов” да помогне на бедстващите си другари. Приближавайки се до българските позиции, машината на поручика също е бомбардирана, като този път попаденията са значително по-точни – разбита е едната картечна кула и колелата, но въпреки това руснаците продължават огъня с втората картечница, не позволявайки на българите да се приближат. Изпратена е нова английска кола на помощ, но отново се повтаря неуспешният опит поради меката почва. Решено е да се изчака до мръкване. През нощта Руднев с помощта на редник Дяченко успяват да се доберат до руските позиции. Междувременно командирът на руския дивизион моли командването на 36-и стрелкови полк да помогне за спасяването на бедстващите руски машини – ако извеждането им е невъзможно, те трябва да бъдат взривени, за да не попаднат във вражи ръце. За целта е сформирана специална група от взвод сапьори и два взвода пехотинци с една картечница. При движението си напред групата е обстреляна както от българските окопи, така и от останалия сам в полуразрушената си машина поручик Нарцисов, който в тъмнината не разпознава своите. През нощта наши пехотинци се добират до авариралата машина на поручик Нарцисов и го  пленяват с още трима членове на екипажа му, а към 1.00 ч. през нощта българска минохвъргачка от състава на 1-и минохвъргачен батальон обстрелва изоставената руска кола, вследствие на което „Суворов” пламва. Пожарът продължава до 5 ч. сутринта. Незнаейки нищо за поручик Нарцисов руснаците изпращат нова спасителна група, но опитът ú да приближи е осуетен от силния картечен огън от българска страна.

В тези боеве българските артилеристи нанасят поражения на още две руски бронирани машини. От заповед на командира на 4-и автобронедивизион от 8 декемри 1916 г. научаваме подробности за това: „В този славен бой ние понесохме тежки загуби: от бой не се завърна тежко раненият поручик Нарцисов – командир на автомобила „Суворов”, тежко ранен беше щабс-капитан Константинов – командир на автомобила „Фрегата”, ранен беше поручик Руднев – командир на автомобила „Скобелев”, леко ранен беше прапорщик Гонц – командир на автомобила „Кондор”, доблестно загинаха със смъртта на храбрите 3 низши чинове, тежко ранени бяха 7 души и леко един. Бяха унищожени автомобилите: „Суворов” и „Скобелев”, а тежко повреден бе автомобилът „Фрегата”.

Междувременно боевете около с. Топалул продължават. Макар и за кратко българите пленяват още две, този път британски бронирани коли.  Как става това. На 1-и декември в сраженията участват само английските машини, но те трябва бързо да сменят позициите си, за да не бъдат засечени от българската артилерия, която вече е нащрек за такива привлекателни цели. На следващия ден, 2-и декември,  боевете продължават с пълна сила. Настъпва критичен момент, когато руските резерви са изразходвани, атаките им замират и са последвани от мощна българска контраатака. Като последен резерв в боя е хвърлен английският дивизион, чийто машини излизат пред руските позиции и със силен картечен огън отбиват българските контраатаки срещу левия фланг на 36-и Сибирски стрелкови полк в посока пътя между селата Пантелеймон и Саръгьол. Машините  отново имат проблеми с разкаляната почва, като два бронеавтомобила, командвани съответно от лейтенант Ингъл и лейтенант Митчел, затъват в калта и са обстрелвани от българската артилерия. Едната кола е повредена леко, а другата, командвана от лейтенант Ингъл, е улучена от артилерийски снаряд. Екипажите им се спасяват, търсейки всякакви неравности на терена наоколо. Скоро те са обградени – в плен попадат лейтенант Митчел, един подофицер и петима редници. Само лейтенант Ингъл, макар и със счупен крак, след 12 часови усилия, успява да допълзи до руските позиции. Нашите пехотинци не успяват да изтеглят през деня  пленените коли, тъй като пространството около тях се обстрелва от руска страна, а и поради липсата на превозни средства, с които трофеите да бъдат прибрани. Решено е да се изчака тъмнината. През нощта обаче сибирските стрелци  предприемат успешна контраатака, изтласквайки назад българската пехота, като  английските техници успяват да издърпат от калта двете затънали свои машини, макар и под силен огън.

Генерал Леонид-Отто Сирелиус, командир на IV Сибирски пехотен корпус, изказва специални благодарности към съюзниците „за техните смели и самоотвержени действия по време на битката”. Началник-щабът на руската 4-а армия дава следната обобщена оценка за дейността на дивизиона: „Английските броневаци, по моя личен опит в 10-а Сибирска дивизия, и по отзивите на своето началство, работеха през цялото време най-самоотвержено и с голяма ефективност”. По-голяма част от офицерите и войниците, за проявено геройство, са наградени с руски ордени и медали.

Въпреки всички тези геройски постъпки на руските и английски броневаци, победоносният ход на славната българска пехота в Добруджа не може да бъде спрян. Железните мъже на IV-а Преславска дивизия и техните колеги артилеристи достойно мерят сили със своите противници, също железни мъже, но скрити в своите железни машини. Тук се оказват важно не толкова оръжието, с които се воюва, а най-вече бойният дух. В това отношение предимството без съмнение е на наша страна.

На снимката: Английскка карта за бойния път на Бронираният отряд на Британското адмиралтейство в Добруджа

Венцислав Чаков

Исторически музей Балчик

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s