Железни мъже срещу железни машини

 

България обявява война на Румъния на 1 септември 1916г. След тежките поражения при Тутракан и Добрич руско-румънските сили започват отстъпление на север. За да бъде стабилизиран Добруджанският фронт са привлечени нови части. Сред тях са руски и английски бронирани подразделения.

Бронираните коли и танковете са нов вид оръжие, който бързо се налага в много армии още в началото на Първата световна война. В Добруджа танкове не са изпратени, но бронирани коли се използват активно от руска страна. През октомври 1916г. руското командване прехвърля от Западния на Добруджанския фронт 4-ти автобронедивизион в състав 14, 21, 24 и 39-о отделения. Огневата му мощ са бронираните автомобили „Остин” 2-а серия. Към руските войски, опериращи в Добруджа, е зачислен и един английски бронедивизион. Това e Бронираният отряд на Британското адмиралтейство с командир Оливър Локър-Ламсън. Отрядът е отлично оборудван и въоръжен с 28 бронеавтомобила (4 от които оръдейни) и други спомагателни машини. Така през есента на 1916 г. англичани, рамо до рамо с руските си колеги от 4-и бронедивизион, участват в тежките отбранителни боеве в Добруджа.

По-долу ще разкажем един малко известен епизод от Добруджанската кампания 1916 г., в който българите достойно мерят сили с едни от най-добрите войници в света – руси и англичани и излизат крайни победители, пленявайки няколко техни бронирани автомобила.

След като силната Кубадинска позиция е превзета от българските войски на 21 октомври 1916г., обединените руско-румънски войски започват отстъпление. По време на оттеглянето си руските войски предприемат смели контраатаки срещу непрекъснато преследващите ги български части. Така в периода 30 ноември – 2 декември същата година се водят ожесточени боеве в пространството между румънските селища Топалул и Балтаджещи, близо до Хърсово. Тук за първи път руски и английски бронирани коли влизат в сражение с български пехотни и артилерийски части, понасяйки чувствителни загуби.

За късния следобед на 30 ноември е отредена атака от частите на 36-и Сибирски стрелкови полк (IV-и Сибирски армейски корпус) срещу позициите на 47-и пехотен полк (IV-а Преславска дивизия). Седем минути преди определената за 16.00 часа атака срещу позициите на 6-а рота се насочва  руският бронеавтомобил „Скобелев„ командван от подпоручик Руднев от състава на 24-о отделение. Зад машината атакува 3-и батальон от 36-и Сибирски полк. Ето как командващият 3-а армия генерал Стефан Тошев описва този момент: „Неприятелските вериги се втурнали напред, а едновременно с това, два неприятелски бронирани автомобила (танкове) се понесли върху участака на 6-а рота и то тъй бързо, че нашите стрелци не успели да ги обстрелят. Те идели да прегазят телените мрежи и да прехвърлят окопите. Офицерите и войниците, не видели подобно нещо, се слисали и, само когато танковете достигнали на 50 крачки се опомнили и открили силен огън, който въпреки очакването излязъл сполучлив”. Приближавайки се към българските окопи картечниците на бронеавтомобила обсипват залегналите в окопите наши бойци с непрекъснат картечен огън, нанасяйки им чувствителни загуби. Българската пехота не е обучена да воюва срещу тези машини и въпреки, че няма нужното въоръжение приема неравния бой с бронираните автомобили. В това време се намесва и нашата артилерия, откривайки огън по движещата се машина. Това са артилерийски разчети от 5-и артилерийски полк (IV-а Преславска дивизия). Изразходвайки мунициите си Руднев решава да се оттегли, но при маневрата предните колела хлътват в окоп на наш секретен пост, при което колата силно се накланя надясно. Екипажът изстрелва сигнална червена ракета – знак за бедствие. Българските артилеристи концентрират огъня си върху безпомощната машина. Осколки от снарядите разбиват задната врата и раняват Руднев. Опитите на останалите членове на екипажа да се справят с тежката ситуация не успяват и е решено да се изчака падането на нощта за по-безопасно изтегляне към своите позиции, поради непрекъснатия огън от българските окопи.

Ставащото със „Скобелев” е наблюдавано от командира на отделението, който същевременно поема командването и на разположените до тях английски бронирани коли. Това е ескадронът на лейтенант-командир Белт. За да изтегли на буксир бедстващата машина са изпратени две английски коли. Първата кола, командвана от  съб-лейтенант Лефрой, се насочва към българските позиции, но е посрещната от силен пушечен, картечен и артилерийски огън, като взривил се наблизо снаряд поврежда хидравликата, от която скоростта на машината пада значително и тя е принудена да се оттегли. Втората кола, командван от лейтенант Уолфорд, успява да излезе на добра позиция и обстрелва успешно българските позиции. След като едната картечница е простреляна на няколко места и става неизползваема, машината също се оттегля. Изпратена е колата на лейтенант-командир Белт, но тя затъва, като екипажът ú с цената на големи усилия успява да изтегли машината без поражения. Без успех завършва и опитът на четвъртата машина.

На снимката над заглавието виждате машината не лейтенант Ийгъл

(Следва)

Венцислав Чаков

Исторически музей Балчик

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s