48 часа (в България)

– Трима човека си хващате едно такси от Терминал 1 на летище София до гарата в 3 сутрнита, и шофьорът мрънка през цялото време, че не сте двама. Така щяло да има “кирия” и за колегата.
– Отиваш до тоалетната н аавтогарата и чуваш разговор: – Мога ли да вляза без да плащам, само да си измия ръцете? Отговорът е смразяващ – Не, нали после трябва да си триеш ръцете – салфетките струват пари.
– В 7 сутринта на сектора за Плевен (както и на всички останали сектори) всички пушат. Пред тях има кошчета за боклук със специална секция за гасене и изхвърляне на фасовете. Всички хвърлят фасовете си по земята. Вероятно за да не  стоят чистачките без работа.
– В автобуса на около 15 км от Ябланица мъж пита шофьора: Нали ще спрете на Правец? Шофьорът: Е, че ние Правец го минахме, що не каза да ти спра, аз откъде да ви знам всичките къде ще слизате? Ще те сваля на Ябланица, да си хванеш нещо наобратно.
– Малко по-късно циганин почва да крещи несвързано от задната част на автобуса че му се пикае. Пиян е повече от казак. Около 8 сутринта е. Шофьорът спира, циганинът отказва да слезе от предната врата, защото не може да се довлече до нея. Отваря му се средната,  предната част на панталона му е вече мокра. Циганинът слиза някак си тръгва надолу по урвата и забива глава в предпазната мрежа. Опитва да стабилизира прав, но не се получава. На шофьорът му писва, затваря вратата и потегля. Циганинът остава нейде в полето между Ябланица и Луковит.
– Англичанинът на седалката пред теб гледа повече от изумен какво се случва.
– Като гледаш разрухата по населените места между София и Плевен почваш да се питаш война ли има или е почнала чумна епидемия, че хората са изоставили къщите си и са избягали, а селата са по зле отколкото Сърбия, когато НАТО я бомбираше?
– На другия ден решаваш да опиташ софийското метро. На излизане от автогарата те похващат – Искаш ли такси (“Ви” -формата е непозната по тези места) – 22 лева. Отговаряш: Снощи от летището до автогарата беше 15 лева, кога станаха 22? Ще видя как е метрото. Таксиметровият зарибител: А, ела, ела – няма проблеми – 15 лева.

– Качваш се в таксито и започвш да се чувстваш като поп – чуваш една сърцерадирателна изповед колко зле е всичко в България, как на никой не му пука за живеещите там, как само се краде. (Не че не е истина, но не си ти този, който може да оправи положението все пак, за да те товарят психически).

– На Треминал 2 почват да ти се карат защо нямаш разпечатка на баркода за билета? Показваш им мейла, в който пише, че ти трябва само номера на резервацията. Те ти обясняват, че не е така, и да идеш на ейййй онова място, където е ти дадат бар кода. Безплатно!
– Връщаш се след 5 минути с бар кода и същата жена отбелязва триумфално: Нали ти казах, че е безплатно!
– Самолетът до Лондон пълен. Малко англичани, много български граждани, много малко българи. Българите отдавна са се изнесли. Сега на хода са останалите български граждани.
Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s