Любомир Кючуков: Мнозина българи търсят изхода в чужбина – и вече не като върхова реализация, а просто като достойно препитание

(Продължение на интервюто от миналия четвъртък)

  • Смятате ли, че ЕС като цяло и неговите страни членки в частност, имат някаква идея, не говоря за ясна идея, за приобщаването на мигрантите към ценностите на Западната цивилизация? Досегашното развитие на проблема, поне според мен, не говори, че те са готови с такава стратегия.
  • Боя се, че човечеството изостава в осмислянето на собствения си технологичен прогрес. Промените са толкова концентрирани във времето, че ние просто ги констатираме пост фактум, а като че ли не направляваме движението им. Иначе казано, докато глобализацията руши границите на националните държави – от гледна точка на безпрепятственото движение на информация, комуникация, свободно движение на капитали, либерализацията на движението на стоки и услуги – ние се опитваме да спрем единствено движението на хора. Измествайки основния въпрос: как ще се отграничим, а не как ще живеем заедно занапред. При това разделителните линии вече минават не само по границите, а вътре в обществата. Кризата на националната държава лиши гражданите
    от привичната сигурност, която тя им гарантираше – и те започнаха да я търсят на по-ниско, суб-статално ниво: в общността на етнос и религия. Което от една страна задълбочава процесите на маргинализация на цели слоеве, а от друга – генерира крайни популистки и ксенофобски идейни течения.
  • Доколко ефективен е мониторингът от страна на ЕС към България? Не се ли създава впечатлението, че вече години наред важните решения не се вземат у нас, а просто се свеждат за изпълнение под формата на преследване на общите цели на ЕС?
  • Според мен е време мониторингът да бъде прекратен. Не защото България се е преборила с корупцията, а защото самият той започна да става контрапродуктивен. На практика той прехвърля отговорността от българското правителство към Европейската комисия и засилва убеждението у българските граждани, че нещата се решават не просто извън тях, а далече от тях. Той парадоксално се превърна в удобен параван за правителството пред българските граждани, защото се оказва, че властите се отчитат не в България, а пред Европа. С други думи за българските правителства докладите сведоха реформирането до рапортуване: вместо година работа по оздравяване на съдебната система и борба с корупцията – седмица писане на отчет.
  • Каква е вашата оценка за ролята на парите, които живеещите в чужбина българи пращат у нас, официално става дума за около 1,7 млрд лева само за последната година, като тук не влизат парите в брой.
  • Естествено, че те играят съществена роля – както за отделните семейства, така и за икономиката и социалната стабилност на страната. Като цяло масовата емиграция от България отразява поне два важни процеса. Първият е свързан с това, че в глобалния свят се оформя ново функционално разделение на труда и нови центрове – преди всичко на технологично развитие, които до голяма степен вече не са национални. Иначе казано – не може да има по един ЦЕРН във всяка страна – и естествено, че най-добрите ядрени физици от България ще търсят реалзицаия там. И така е практически във всяка област. Вторият е следствие от обстоятелството, че България засега не намира своята икономическа ниша в това ново разделение на труда. В резултат на което мнозина българи търсят изхода в чужбина – и вече не като върхова реализация, а просто като достойно препитание.
  • Прогнозата Ви за развититето на икономиката у нас през тази година, и до края на мандата на правителството, ако разбира се то изкара пълния си мандат?
  • България отбелязва икономически ръст, който обаче не ѝ позволява осезаемо догонване на средните европейски нива на развитие. Един от най-сложните въпроси за българските дипломати зад граница е свързан с това, какво точно предлага България. С други думи – отсъствието на ясен икономически профил и специализация, който да прави страната водеща поне в регионален план в дадена сфера. Акцентът върху евтината и квалифицирана работна ръка и ниските корпоративни данъци за привличане на чужди инвестиции се оказа неработещ: първо, защото много от квалифицираните кадри напуснаха страната за по-добри заплати, а образованието не създава нови; и второ, защото само ниските данъци при отсъствието на стабилна правна среда не са достатъчни за сериозните инвеститори. В резултат проблемите с реалната конвергенция (т.е. най-опростено казано – обедняването на българското общество) се изтъкват като основен аргумент в ЕС срещу присъединяването на България към Еврозоната.
  • Вие имате сериозен опит и в отношенията си с пресата, поне така беше по време на мандата ви в Лондон. Смятате ли, че България справедливо е на 109-о място в света по свобода на словото.
  • За съжаление информационната революция, която е дълбоко демократична по своята същност, има и своите негативни аспекти. Не случайно борбата с фалшивите новини се превърна в ключов проблем на съвремието. Заговори се дори за етап на „пост-истината“. В България всичко това е гарнирано и с висока степен на монополизация на медийния пазар и обвръзката на не малка част от него с олигархични структури и политически зависимости. Затова не е случайно, че в рамките на десетина години България пада с над 50 места в тази класация. Но това е следствие от загубата на ориентири и ценности на цялото общество – което рязко понижава и критериите към поднасяната информация и нейното качество.

Интервю на Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s