ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: ГЛАСУВАНЕТО ЗА БРЕКЗИТ СЕ ВПИСВА В ЕДНА ОБЩА ТЕНДЕНЦИЯ НА ОТКАТ СРЕЩУ ОБЕКТИВНИТЕ ГЛОБАЛИЗАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

  • Г-н Кючуков, Вие бяхте един мандат посланик на Република България във Великобритания. Какво е мнението Ви за последствията от Беркзит, както за Великобритания и ЕС, така и за България?
  • Според мен Брекзит ще се отрази негативно както на Обединеното кралство, така и на ЕС като цяло. Като за Великобритания освен всички икономически анализи за негативите, които вече се появиха, като че ли се пропуска един друг важен аспект: Брекзит доведе до едно дълбоко разделено и вътрешно конфронтирано общество, като този проблем едва ли ще бъде преодолян в краткосрочен план и ще има своите политически измерения в посока
    деконсолидация – и вече се наблюдават сериозните проблеми вътре в Консервативната партия. ЕС от своя страна губи важна страна-членка: и като икономически потенциал, и като политическо влияние, и като вътрешен балансьор, и като ресурс (включително финансов) за провеждане на политики. Всичко изброено има ефект и за България. Но освен това напускането на Великобритания има върху нас и допълнителни измерения: от една страна Великобритания е един от основните пропоненти на ограничаване свободното движение на работна ръка в ЕС и обвързването ѝ с допълнителни политически критерии, свързани с борбата с корупцията и организираната престъпност. От друга, бидейки извън Еврозоната и Шенген, Обединеното кралство не позволяваше те да се превърнат в затворено ядро, което взима всички важни решения в ЕС, изолирайки останалите – което
    на практика работеше в интерес и на България – и този силен глас в ЕС сега се губи.
  • По какъв начин ще се отрази излизането на Великобритания от ЕС на сигурността на Съюза?
  • В съчетание с избирането на Тръмп за президент на САЩ, Брекзит вече видимо очерта нова тенденция по отношение сигурността на Европа. На практика изчезва ключово свързващо звено между ЕС и САЩ в сферата на сигурността, коквото беше Обединеното кралство – което пък според мнозина е било и основното препятствие за развитие на собствена европейска концепция по въпроса. Това от своя страна повишава ролята на
    Франция като единствена останала ядрена сила в ЕС. През декември миналата година ЕС утвръди системата на Постоянно структурирано сътрудничество в политиката за сигурност и отбрана на ЕС с участието на 25 страни. От ключово значение оттук нататък ще бъде как идеите за оформяне на по-обособена европейска система за сигурност ще кореспондират с общите интереси в рамките на НАТО.
  • Какви лично според вас бяха основните причините англичаните да гласуват за излизане от ЕС?
  • Гласуването за Брекзит се вписва в една обща тенденция на откат срещу обективните глобализационни процеси, в опита за затваряне и търсене на загубената сигурност – политическа, икономическа и социална – с поглед назад, към уюта на вече познатото. Но проблемите са нови и този подход е израз на своеобразен „политически нео-лудизъм“ – както навремето лудитите са чупели машините за да спрат промишлената революция, така
    и сега градим стени (реални и виртуални) за да ограничим последствията на революцията в технологиите и комуникацията. Брекзит потвърждава тенденция на своеобразно „бягство на богатите“, които не искат да плащат цената на кризата. Не случайно основните послания бяха срещу мигрантите и срещу цената на членството в ЕС. В повечето страни в ЕС това се проявява под формата на сепаратизъм на богатите региони (Каталуния, Фландрия, Северна Италия), докато Брекзит изведе поцеса на национално ниво. Впрочем, дори и идеята за Европа на различните скорости също се вписва в тази тенденция: само че докато Великобритания напуска ЕС, то старите страни-членки се стремят да напуснат, взимайки със себе си ЕС – в оригиналния му вид, оставяйки останалите в периферията.
  • Какво положително може да донесе Българското председателство на Съвета на ЕС за страната?
  • Председателството не решава проблемите на съответната страна. Самата му програма е съгласувана както в рамките на тройката (в случая – Естония, България, Австрия), така и с Европейската комисия. Като 90% от тази програма са т.нар. „европейски досиета“ – проблемите, които изискват дългосрочни решения и се предават в продължение на няколко председателства. Въпреки това председателството отваря определени възможности за България: да демонстрира нужния политически и административен капацитет, да се възползва от институционалната тежест на председателството за да повиши чуваемостта на собствените си позиции. На първо място по проблеми като членството в Шенген и Еврозоната – защото днес те са нещо повече от просто премахване на граничния контрол и обща валута. Предстои в рамките на слеващите 1-2 години да приключи дебата за бъдещета на ЕС и евентуалното оставане на България извън Шенген и Еврозоната ще означава място в европейската периферия – с всички произтичащи от това последствия.
  • Кои са  темите, които трябва да бъдат застъпени задължително по време на председателството?
  • Досега няма председателство, отчетено като неуспешно. Проблемът е то да бъде запомнено като такова. Успехът на председателството се оценява преди всичко по броя на затворените, т.е. приключили с приемането на съответно решение, евродосиета. България наследи около 120 такива от Естония, очаква се отварянето на поне още 30. Амбицията е да бъдат затворени няколко тематични пакета: този по цифровизацията, по мигрантската политика и право на убежище и т.н. (т.е. около 20-30 досиета). Естествено тук е от значение и как България ще защити своя основен приоритет – необходимостта от преосмисляне на политиката на дезинтересиране на Съюза от Западните Балкани – в интерес на сигурността и стабилността на цяла Европа.
  • Има ли сили българското председателство да се справи с горещите проблеми, като този в Каталуня, името на Македония, и все още – напливът на мигранти към Европа?
  • Тези проблеми са общоевропейски – дори и тези с Каталуния и името на Република Македония. Защото те са свързани с посоката, в която ще се движи ЕС. А независимо от петте сценария на Юнкер посоките са реално две: напред към повече интеграция или назад, към хлабав ЕС и повече национална държава (и Великобритания избра за себе си втория път). Конкретно за мигрантския поток: глобализацията глобализира и социалните проблеми и днес гладът, безработицата, пандемиите в Африка не са проблем само на Африка, но и на Европа. Както преди десетилетия е имало движение от бедната периферия към големите градове и промишлени центрове в рамките на една държава, така сега този процес тече в световен мащаб. За да се регулира мигрантския натиск е необходимо проблемите да се решават на място. Не случайно вече все по-активно набира подкрепа идеята за създване на специален „План Маршал“ за Африка, който да помогне за търсене на дългосрочни решения на проблема чрез развитие на континента.
  • (Следва)

Интервю на Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s