Как неразрешаването на коментари се свързва със свободата на словото?

Признавам си, че от доста години, може би за щастие, съм далеч от българската медийна среда. За щастие, защото в последните години все по-ясно се вижда, как в огромна част от вестиците и сайтовете у нас, журналистите следват линията указана от собствениците, а не собствените си журналистически чувства и убеждения. Няма как иначе да си обясним смяната в “поведението” на цели издания след промяната на собствеността или на главния спонсор, и при същия журналистически екип. Много малко останаха тези, които могат да изразяват собственото си, а не на издателите си мнение, и да защитават собствените си позиции, а не тези на издателите си. Проблемът всъщност е, че в България почти няма независими издания, и журналистите нямат кой знае какъв избор, и ако искат да се изхранват от професията си – трябва да пишат това, което е сведено като “редакционна политика” – тоест да се пише срещу тези, които не са удобни на собственика, независимо какво е личното убеждение на пишещия. Началото бе поставено отдавна, аз лично съм го преживял два пъти в края на 90-е, когато обаче нещата все още не бяха толкова брутални. Тогава все още нямаше интернет или поне интернетът не беше навлязъл толкова в медиите. Навлизането му създаде измамното чувство сред читателите, че поне те могат да изразят свободно мнението си, коментирайки прочетените материали, и да помогнат за някаква промяна. И когато имаш медия, дори да имаш правото да нареждаш на работещите за теб какво да пишат, нямаш право да забраняваш на хората, които те четат и със своите кликове те правят успешен пред рекламодателите, да изразяват мнението си. Освен ако не се издържаш от рекламодатели, не ти пука колко “посещения” имаш и съответно не се притесняваш да ограничаваш правото на читателите си да кажат какво мислят.

Както написах в началото, за щастие вече съм далеч от българската медийна среда и от това кой кой е в нея. Не мога обаче да не забележа шума, който се вдигна покрай законодателните промени, по идея на депутата Пеевски, свързани с прозрачността на финансирането на медиите. Не мога да не забележа и тишината, която се налага когато се появи неговото име.

Направих си труда да напиша “Пеевски” в търсачката на http://www.blitz.bg. От първите 15 резултата – материали, в които присъства неговото име, в 11 коментарите не бяха разрешени. Никой не може да бъде обичан и харесван от всички, и трябва да е готов за това, най-вече депутатите.

Когато обаче медия ограничава правото на читателите си да изразяват мнение по отношение на трета страна, възникват съмения защо се прави това и кой от какво се пази.

http://www.blitz.bg далеч не са единствените, които го правят, просто са най-яркия пример!

Това е положението със свободата на словото у нас поне по отношение на читателите.

Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s