Известно е, че историята е като колело – повтаря се, пак ще броят комарите по Дунав, но срещу повече пари

Цитат: “Броенето на комари по река Дунав е по-скъпо от всякога – обществената поръчка за изработване на географска карта за наблюдение на насекомите е набъбнала до близо 1,5 млн лева. Според местните власти системата за броене на комарите не била точно за броене на комарите, а за тяхната регистрация. Тя нямало да струва 1 млн. лв., а 1 млн. и 425 хил. лв., съобщи bTV. На 2 февруари изтича финалният срок за изпълнението на тази обществена поръчка, възложена на Асоциацията на дунавските общини. За информационната система, която струва 1,5 млн. лв., заданието за обществената поръчка е само страница и половина, казват експертите. Според тях това е проект с описана функционалност за не повече от 30 хил. лв. Според Антикорупционния фонд, който е сезирал властите за поръчките на Асоциацията, 10 от 10 техни договора са санкционирани от МРРБ. Причините са три – недостатъчно точен предмет на договора, незаконосъобразна методика за оценка и липса на прозрачност по време на оценката.”
Тази новина няма нужда от нов коментар, защото на 6 юли миналата година вече коментирах броенето на комарите по Дунав. Сега публикувам отново къщия коментар, защото е видно, че нищо не се е променило, освен количеството пари, които ще бъдат похарчени за броене или наблюдение на комарите по Дунав. В България май нищо не се променя, само става по-скъпо:
Ето и коментара от 6 юли миналата година:
Знаете какви легенди се разправят за парите, които се правят от обществени поръчки в България, нали? Половината от тях да са верни, пак е страшно крадене.
Признавам обаче, че някои от тези, които се борят за да ги получат, са гениално умни.
Преди няколко дни стана известно, че плащанията по десетина обществени поръчки са атакувани пред Европейската служаб за борба с измамите (ОЛАФ) и пред Българската прокуратура.

Най-фрапиращата от тях е на стойност 1 милион лева, които са платени за броене на комарите по Дунава.

Това ако не е наглост не знам какво е, но пък и всички знаем приказката за лудия и баницата. Този, който иска парите изобщо не е луд. Въпросът е кой е този, който е одобрил поръчката и разпоредил изплащането и какво наказание ще отнесе за това безумие. И ще бъдат ли върнати парите?
Най-важният въпрос обаче е как ще се спрат подобни кражби в бъдеще?
Защото на някой може да му хрумне да брои колко рапана има в Черно море, или колко глухарчета цъфтят в Рила…
Галин Люцканов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s