През 1991 г. разговарях с Камелия Тодорова в един от магазините на “Унисон” (блажени пиратски cd-години…) по повод излизането на албума й “2 Souls in 1” във Варна. Така и не ми стана ясно преструва ли се, или наистина е позабравила българския за тези 7-8 години, които изкара в чужбина преди това.
Мнозина са недоволни и че на Григор Димитров, както и доста други българи, живеещи дълго време извън страната, им “бягат” някои от родните думи.
Когато обаче видях това:
ми стана ясно, че Камелия Тодорова и останалите като нея би трябвало да е последния проблем по отношение на владеенето на българския език.
Когато си в България и не говориш български, това вече е жалко…
Галин Люцканов
