Месецът на обещанията

Навлязохме в месеца на обещанията! Месецът преди изборите, в който всеки обещава всичко на всеки. Политиците са във фаза, в която могат да ви обещаят и полет за 20 лева до Марс през септември. Само че ще пропуснат да уточнят кой септември.

Горе-долу така стоят нещата и с обещаваните заплати и пенсии. Въртят се някакви числа от 1000 лева и нагоре за първите и 600 стартово за вторите. Разбира се – никой не казва сроковете, в които тези обещания ще се изпълнят, – мандатът на Народното събрание е цели 4 години. И както обикновено се случва, когато останат 6 месеца до края му и хората започнат да се оглеждат за обещаните заплати и пенсии, управляващите (които и да са те) ще започнат да обясняват как през цялото време опозицията (която и да е тя) е спъвала канските усилия на мнозинството да си изпълни обещанията.

С малки разминавания в числата – всички обещават едно и също. Защото, поглеждайки малко по-внимателно, ще видите, че това са същите хора, които обещаваха и на предните избори, и на по-предните, и на още по-предните. Вярно, някои от тях са сменили отборите, но отборите са същите. Има леки отборни прегрупирания, но пък за сметка на това хората са същите, с много малки и незначителни промени.

Защо тогава да очакваме нещо да се промени?

Какъв избор имаме, когато играчите са същите,а новите лица никога няма да променят партийната линия?